5.12.2010 г., 20:14

В твоя сън

1.7K 0 13

Прегърни ме, моя безумна любов.

Прегърни ме, нека с теб да остана,

само в твоя потаен сън, съкровен,

далече от всички да бъда със теб

 

Докосвай ме нежно с пръсти изкусни,

като топъл дъжд напои ме с любов,

после с целувки изгарящи, стрстни,

превърни ме в искри от звезден поток...


Люби ме безкрайно в среднощна омая...

Летни пожарища разпалвай във мен...

Камбанен звън да отеква в безкрая,

тази приказна нощ е само за нас...


Щом замлъкне песента на щурците

и утрото целуне твойто лице,

аз пак ще бъда далече от тебе...

До утре вечер, Любов... Чакай ме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много чувствено и нежно, пишеш красиво!
  • Благодаря.
  • Поздрав и от мен с нещо ,което ще харесаш:

    http://www.youtube.com/watch?v=gcsmKG27U0Q
  • Чувствата си облякох в думи.Благодаря,че спря при менБлагодаря на всички.
  • Ами всъщност не бешеточно преди да натисна "добави",ей така реших и аз не знам защо,сигурно да се направя на знаещаА и думата любов я нямаше в оригинала,беше само:До утре вечер...Чакай ме..."Просто сричките не стигаха и пак реших да се поправям...СъжалявамНе ме разбирайте криво,Не се обиждам на критики.Опитвам да се уча,не завърших българска филология другояче се стече животът ми,но не пречи да науча нещо от тук има много образовани хора.Обиждам се когато някой не критикува стиховете ми,а омаловажава чувствата породили ги...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...