Балкан, аз искам да съм в твоята прегръдка,
тук чувствам се честит и защитен,
до корена си знаем пада всяка крушка,
ти роден дом оказа се за мен!
Над тебе рее се духа на мама,
във тебе татко нявга спомени реди,
завърнал се от дългия си труден път
завинаги в пръста ти свята нека да остана!
Балкан, ти гордо извисил си каменна снага
над дребните неволи, над човешката поквара,
Над теб безмълвно светят или изгарят нощем хиляди звезди,
а вятър бурен гръмко с тебе разговаря.
Балкан, аз искам да остана в твоята прегръдка,
от тебе сила взимам, вяра в Бог,
ти към България любов и преданост в душата ми твориш,
не е възможно извисен в простора твой да не летиш?!
© Иван Иванов Всички права запазени