В твойте стихове нежни
Този свят огрубя, жулиети отдавна не ражда.
И отдавна ромеовци вечер изпиват сами
пълни чаши с отрова, гасящи въпиюща жажда,
нежност купили, после заспиват сред хладни тъми.
Този свят се смали. Стана шарена, тъжна и жалка играчка,
дето плаче през смях и продава плътта за пари.
А в сценария – скъсан, протрит по ъглите и смачкан,
писал Шекспир: Обичаш ли, просто легни и умри.
Днес играят се други, съвсем непонятни пиеси,
много лъскави, шумни, но тъпи и празни. Уви.
И Ромео си търси балкон, та пиян да се беси,
Жулиета след сън силиконов, гримиран върви.
Ти си само прашинка, поете... Голям е Всемира.
Има място за думите светли. Не спирай! Пиши!
В твойте стихове нежни все още от обич умират,
като тебе наивните в свят на продажни души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
