6.01.2008 г., 14:03 ч.
В тъмните очи...
Неспособна вече да обичам,
аз се взрях във тъмните очи
и там видях едно момиче,
пламнало от чувства да мълчи...
То не можеше дума да каже...
в нищото се взираше с тъга,
от път отказало се даже
знаеше, че друго е сега...
Да я пусна, бе ми забранено,
сякаш беше птица в клетка тя
с крило... или сърце ранено,
тук заключена във вечността.
Знаеше, че може да обича,
но че трябва вечно да мълчи!
Това бях аз - едно момиче,
чувства скрило в тъмните очи...
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубав стих, Боби.
Нека чувствата ти видят светлина!
Поздрав. -
Не крий чувствата,защото когато останат някъде в нас,те ни убиват малко по малко...!Може да не срещнеш ответ,но знай,че напред има други,които ще те обичат така,както обичаш ти!
-
Много е затрогващо,мила!Не бъди тъжна!Заслужаваш да се усмихваш!Пожелавам ти го,пожелай си го и ти!!!!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ах, тези тъмни очи...
колко ли чувства крият...
с много обич за теб, Боби.