В тъмните очи...
Неспособна вече да обичам,
аз се взрях във тъмните очи
и там видях едно момиче,
пламнало от чувства да мълчи...
То не можеше дума да каже...
в нищото се взираше с тъга,
от път отказало се даже
знаеше, че друго е сега...
Да я пусна, бе ми забранено,
сякаш беше птица в клетка тя
с крило... или сърце ранено,
тук заключена във вечността.
Знаеше, че може да обича,
но че трябва вечно да мълчи!
Това бях аз - едно момиче,
чувства скрило в тъмните очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
