18.08.2006 г., 20:17

В тъмното пред очите ми

667 0 3

В тъмното пред очите ми
Една болна светлинка прекъсната
От кичури коса премигва
Защото всичко в мен трепери
И ми е писнало
Да вървя след нечии проблеми
Да общувам само с бутилките
А вътре в мен
Да се надигат спомените от
Последното ми погребение

Защото под слънцето загинаха
Приятелите ми, които се опитваха
Да разширят умовете си

Защото останах с празни
От надежда ръце
И защото останах само
Със себе си

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...