3.07.2011 г., 23:27

В търсене на кралството

761 0 4

В търсене на кралството

 

В поквара и хаос, войни и заблуди

затъва човешкият род векове,

малцина са тези, които се будят

да питат и търсят какво ги зове.

 

Дългът неизпълнен си чака героя  ̶

юначния рицар  ̶   вестител на мир,

човека решил да се хвърли във боя

и в бъдеще сам да си бъде пастир.

 

* * *

 

Сред тъмните сенки, в мъгливия здрач,

летеше безстрашно митичен Пегас.

В борба с ветровете, понесъл Ездач,

те търсеха пътя към кралството „АЗ”.

 

Пророкът бе казал: „Пътеките две са,

а изборът трябва да дойде от вас,

така че дотук ще е мойта намеса.

Вървете... и слушайте вътрешен глас!”

 

Достигнаха лесно до двата сокака,

но никой не чуваше никакъв глас,

а нямаше време сега да се чака,

та рече виделият много Пегас:

 

„Едната е с тръни, а другата чиста,

пък знаем, че трудно се стига дотам

и трябва да срещнем пазачите триста  ̶

съвет за трънливата смятам да дам.”

 

Ездачът изслуша крилатия кон

и мъдрата мисъл за своя прие,

защото отново тя бе в унисон...

 

... Към острите драки тандемът пое.

 

Бодли като саби отваряха рани,

от време на време се чуваше вик  ̶

умора, съмнения, кожи раздрани,

но те не отстъпваха, нито за миг.

 

Задъхани стигнаха китна поляна,

починаха, пиха по глътка вода,

приготви Ездачът двуостра стомана

и скоро забродиха в гъста гора.

 

От нищото сякаш двуметров изскочи,

подобно скала се издигна пред тях,

към двамата с поглед убийствен посочи:

„Дотук, господа! Аз съм Първият Страх!

 

Оръжие даже не смейте надига!

Светия безжално дори бих убил!

По тази пътека далече се стига,

но тук и сега да ви спра съм решил!”

 

„Щом сме пред теб, значи връщане няма!”  ̶

викна Пегасът и хвръкна напред.

Биха се час и след кървава драма

колосът беше студен, като лед.

 

Отдих минутен и пак към целта си

те полетяха сред облак от прах.

Колко ездачи със свойте пегаси

биха преминали Първия Страх?!

 

Вторият Страх беше също огромен,

с пика и щит бе достоен отпор,

ала и той се превърна във спомен,

щом на гърдите му зейна отвор.

 

Трети... Девети... Шейсет и четвърти...

Измина година, а нямаше край,

но никой от тези не беше безсмъртен,

така че се търсеше само колай.

 

И все пò за кратко (от опита в боя)

надвиваха всеки изпречил се Страх,

а малко преди да настъпи покоя

хвърчаха глави след едничък замах.

 

Поредният падна и те продължиха,

но скоро не срещнаха други пазач,

след седем години те май победиха  ̶

митичен Пегас и безстрашен Ездач!

 

Но онзи оракул тогаз бе добавил:

„Търсете във замъка снажен Човек!

За своята мисия той е забравил,

а вашият разказ е нужният лек.”

 

На връх в планината двореца съзряха  ̶

на остра скала с непристъпен наклон,

но двамата смели герои летяха  ̶

за лесно изкачване няма резон.

 

За тяхна почуда, пристигайки горе,

видяха изцяло отворен портал.

Ездачът прошепна: „Или за декор е,

или страх Страхът е вече набрал?!"

 

Мълчание гробно. Прибраха се всички.

Остана единствено някакъв мъж  ̶

висок, синеок, със сребриста брадичка,

когото Пророкът описа надлъж.

 

„Какво, господа, ви доведе дотук?”  ̶

попита мъжът и посочи Ездача.

„Дошли сме за теб, господарю неук  ̶

изпратени бяхме с просветна задача.”

 

Разказа Пегасът история кратка

за хаос, заблуди, войни и поквара,

за всяка получена дяволска пратка,

за всичките роби под бича на звяра,

 

за мъдрото слово на древните книги,

че никой за никого вече нехае

и той е Героят, призван да спаси ги,

а тяхната битка  ̶   за него била е.

 

Човекът разбираше странните гости

и вече желаеше всичко да зърне,

съмнения имаше (може би доста),

но споменът беше решил да се върне.

 

След всяко изложено в разказа слово

узнаваше кой е, градеше насока

и тъй той, намерил си пътя отново,

бе скоро очи във очи със Пророка:

 

„Мнозина са дирили кралството твое,

малцина са минали Първия Страх,

човекът, достигнал до теб, е достоен,

та даже и аз коленичам пред тях.

 

С крилатия кон и Ездача безстрашен

сте вече троица, но знайте от мен:

Не сте ли единни по пътя си прашен,

не ще победите  ̶  ще паднете в плен!”

 

Пегасът погледна Ездача и рече:

„Със радост приемаме него сред нас!”

Мъжът се усмихна и кратко отсече:

„Готов съм да стана от цялото част!”

 

И бяха до края си тримата ЦЯЛО,

победи удържаха в битките с Мрака,

посочиха път с осветено начало

и грабна в ръцете си всеки кривака.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си рапър, бе човек. За тебе трябва категория "хип-хоп", каквато, мисля, е крайно време да има в този сайт. Малко е дълго, като за понеделник.
  • Малко е длъжко, но ти си знаеш. Поздрави, Марине,за битката с мрака трябват и войни като теб...
  • !
  • Сам си е пастир човек, когато изгуби Бог. Когато личностното надделее над колективното, всяка жертва е безсмислена.
    Единението освобождава...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...