В устните ти
По устните ти - светъл смях
притича, като малко зайче,
света усмихнат в тях видях,
видях и себе си и май че
двете блеснали сълзи,
издадоха, че в теб съм влюбен.
Така... Изцяло. До уши.
Съвсем внезапно. Като чудо.
Съвсем внезапно. Като дъжд,
в извивките им цял се плиснах:
Ти имай ме! Във тях ме дръж!
Пази! Обичай ме! И нищо
няма да е по-красиво,
от устните ти в светлия им смях,
в които любовта, света се сбират
и аз съм там, и аз съм в тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
