По устните ти - светъл смях
притича, като малко зайче,
света усмихнат в тях видях,
видях и себе си и май че
двете блеснали сълзи,
издадоха, че в теб съм влюбен.
Така... Изцяло. До уши.
Съвсем внезапно. Като чудо.
Съвсем внезапно. Като дъжд,
в извивките им цял се плиснах:
Ти имай ме! Във тях ме дръж!
Пази! Обичай ме! И нищо
няма да е по-красиво,
от устните ти в светлия им смях,
в които любовта, света се сбират
и аз съм там, и аз съм в тях.
© Деян Димитров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
