По устните ти - светъл смях
притича, като малко зайче,
света усмихнат в тях видях,
видях и себе си и май че
двете блеснали сълзи,
издадоха, че в теб съм влюбен.
Така... Изцяло. До уши.
Съвсем внезапно. Като чудо.
Съвсем внезапно. Като дъжд,
в извивките им цял се плиснах:
Ти имай ме! Във тях ме дръж!
Пази! Обичай ме! И нищо
няма да е по-красиво,
от устните ти в светлия им смях,
в които любовта, света се сбират
и аз съм там, и аз съм в тях.
© Деян Димитров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
