В утринната мъгла
Тишината е минало,
смълчано в перлените капчици
на малките паяжинки в тревите сутрин.
Радостта ми полита -
разсеяна от слънчевите лъчи
над морето лека мъглица.
Разтварям се в невидимото.
Хората, които познавам и не познавам,
са в мен.
Нося малка частица от всеки.
Опитвам се да превърна
моите и нечии
тъжни и неуверени,
остри и недобри атомчета
в светли очи.
Мога ли... искам.
смълчано в перлените капчици
на малките паяжинки в тревите сутрин.
Радостта ми полита -
разсеяна от слънчевите лъчи
над морето лека мъглица.
Разтварям се в невидимото.
Хората, които познавам и не познавам,
са в мен.
Нося малка частица от всеки.
Опитвам се да превърна
моите и нечии
тъжни и неуверени,
остри и недобри атомчета
в светли очи.
Мога ли... искам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дана Ангелова Всички права запазени
