26.07.2008 г., 1:16 ч.

В утринната мъгла 

  Поезия
5.0 / 7
821 0 15
Тишината е минало,
смълчано в перлените капчици
на малките паяжинки в тревите сутрин.
Радостта ми полита -
разсеяна от слънчевите лъчи
над морето лека мъглица.
Разтварям се в невидимото.
Хората, които познавам и не познавам,
са в мен.
Нося малка частица от всеки.
Опитвам се да превърна
моите и нечии ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дана Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • — Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....
  • Облъчваш ме, когато си наблизо. Необяснимо нещо става с мен и сякаш в древна катедрала влизам - набо...
  • Сънят ми пак докосна онзи праг, зад който само сенки се разхождат. Чертата между светлина и мрак пот...

Още произведения »