Jul 26, 2008, 1:16 AM

В утринната мъгла

  Poetry
938 0 15
Тишината е минало,
смълчано в перлените капчици
на малките паяжинки в тревите сутрин.
Радостта ми полита -
разсеяна от слънчевите лъчи
над морето лека мъглица.
Разтварям се в невидимото.

Хората, които познавам и не познавам,
са в мен.
Нося малка частица от всеки.
Опитвам се да превърна
моите и нечии
тъжни и неуверени,
остри и недобри атомчета
в светли очи.

Мога ли... искам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дана Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...