11.03.2024 г., 6:05  

В заскреженото небе

1.6K 10 37

Във Замръзналото кралство,

млад елен се появи

на - ергенската пързалка

пред велможи и слуги.

 

Той бе с много стари кънки,

в смешен хокеен екип,

под екипа с куп подплънки,

а в ръцете с дървен стик.

 

Със усмивка се представи:

името му беше, Свен!

Троен аксел в миг направи

на терена заледен!

 

Спретна също, три кълбета:

две назад, едно напред,

а пред Снежната принцеса

врътна труден пирует!

 

С тройно салто се напъна,

нея той да впечатли,

но - от бучка лед се спъна

и се пльосна по очи!

 

Мигом - всеки на стадиона

на елена се присмя:

Кралят, важни примадони,

принцове и куп деца.

 

Само - Снежната принцеса

в този миг го съжали.

Чай от билки му поднесе

и пророни две сълзи!

 

Тя го милна с тънки пръсти

по огромните рога,

а пък Свен, съвсем чевръсто

скочи бързо на крака.

 

И от млад, рогат и пъргав,

смешен северен елен,

на момента се превърна

в най-желания ерген!

 

Грабна Снежната принцеса

нежно с двете си ръце!

В танц - със нея се понесе

в заскреженото небе!

 

 

Юри Йовев

Март 2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...