В зелено кадифе
Очите ми за тебе се обличат
в най-зеленото си, фино кадифе.
Красиви са – защото те обичат.
Все те чакат – с онзи трепет на дете.
Ресниците – дантели вплитат.
С бяло злато – за разкош.
Тръгнеш ли – след теб отлитат.
Ден ли си – аз идвам като нощ.
Устните – за теб все пеят.
Сякаш монахини са – пред Бог.
Знай, без теб – ще онемеят.
Не ги оставяй, никога, Любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
случайно видях тук че си ми писала преди година и ми стана много приятно. След този стих имаше прекъсване 3 години.
