Очите ми за тебе се обличат
в най-зеленото си, фино кадифе.
Красиви са – защото те обичат.
Все те чакат – с онзи трепет на дете.
Ресниците – дантели вплитат.
С бяло злато – за разкош.
Тръгнеш ли – след теб отлитат.
Ден ли си – аз идвам като нощ.
Устните – за теб все пеят.
Сякаш монахини са – пред Бог.
Знай, без теб – ще онемеят.
Не ги оставяй, никога, Любов!
© Виолета All rights reserved.
случайно видях тук че си ми писала преди година и ми стана много приятно. След този стих имаше прекъсване 3 години.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
