9.01.2010 г., 12:58

В зимния ден

792 0 13
Спомени чисти, живот - карнавал,
приятели, близки, мечти и тревоги,
идете си всички, докато съм млад -
приготвил съм хубаво стихче за сбогом.

Скъпи деца и ти, жено добра,
сестрице-светице, бъдете ми здрави.
Дано да си ида докато съм млад,
да имате време за съд и забрава.

Но още се будя и виждам небе.
Там някъде някакво мътно светило.
Навярно е слънцето. В зимния ден. 
И то - като капчица милост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...