Незнаен час сред звездна жарава,
луднал безкрай, бледа луна.
Нещо се случва гръмко, взаимност,
времето спира, спира света.
В очите ми светиш, светя във твоите,
импулсно пулсираме в омая, екстаз.
Най-нежният стон в тишината понесли,
с усмивка възкръсваме, в звън от любов.
© Здравка Бонева Всички права запазени