16.06.2020 г., 14:58

Ва банк

1.3K 5 8

Животът направи ми няколко финта

и стисна ме като питон.

Нахлувам в казиното с двадесет кинта,

купувам едничък жетон.

 

Сума голяма дължа на лихвари.

Очакват парите си в брой.

Макар да са мои познайници стари,

без жал ще ме спукат от бой.

 

Залагам на черно. По моята сметка

отива ми този десен.

Играя направо на руска рулетка.

Дано е Фортуна със мен!

 

Дори не поглеждам. Препуска сърцето!

В гърдите бушува пожар!

,,Тук черно печели!" – дочух крупието

и пада огромен товар.

 

Отново на черно! Отново печеля...

и още, и още, и пак...

Събота днес е, не – черна неделя.

Последно залагам – ва банк!

 

Към мен ,,пеперуди" притискат се страстно –

брюнетка и блонди – в комплект.

Когато печелиш, пределно е ясно,

че ставаш примамлив обект.

 

Дебелата пачка прибирам небрежно.

Хотела, шампанското, лукс...

А после и другото там... неизбежно,

и двете опитвам на вкус.

 

Изпадам в нирвана, съвсем непозната,

събуждам се, вързан за стол,

с пъхнати мръсни чорапи в устата,

ограбен до шушка и гол.

 

Мисъл внезапна! Лихварите! Ясно,

директно отивам за скрап.

И вместо бикини, пенливо шампанско,

животът е с вкус на чорап.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Казино, брюнетка, блондинка, шампанско...накрая чорап. Живот, какво да се прави
  • ! и винаги си надигран
  • Да, монетата винаги има две страни.
  • Дени, Кети, Пепи, Мариана... благодаря на всички, че се от бихте! Райна, така е! Когато малкият човек се почувства голям, все ще се намери някой, който да го върне в предишното му агрегатно състояние. Че и по-зле! 😄
  • Страхотно!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...