Jun 16, 2020, 2:58 PM

Ва банк

1.3K 5 8

Животът направи ми няколко финта

и стисна ме като питон.

Нахлувам в казиното с двадесет кинта,

купувам едничък жетон.

 

Сума голяма дължа на лихвари.

Очакват парите си в брой.

Макар да са мои познайници стари,

без жал ще ме спукат от бой.

 

Залагам на черно. По моята сметка

отива ми този десен.

Играя направо на руска рулетка.

Дано е Фортуна със мен!

 

Дори не поглеждам. Препуска сърцето!

В гърдите бушува пожар!

,,Тук черно печели!" – дочух крупието

и пада огромен товар.

 

Отново на черно! Отново печеля...

и още, и още, и пак...

Събота днес е, не – черна неделя.

Последно залагам – ва банк!

 

Към мен ,,пеперуди" притискат се страстно –

брюнетка и блонди – в комплект.

Когато печелиш, пределно е ясно,

че ставаш примамлив обект.

 

Дебелата пачка прибирам небрежно.

Хотела, шампанското, лукс...

А после и другото там... неизбежно,

и двете опитвам на вкус.

 

Изпадам в нирвана, съвсем непозната,

събуждам се, вързан за стол,

с пъхнати мръсни чорапи в устата,

ограбен до шушка и гол.

 

Мисъл внезапна! Лихварите! Ясно,

директно отивам за скрап.

И вместо бикини, пенливо шампанско,

животът е с вкус на чорап.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Vasil Ivanov All rights reserved.

Comments

Comments

  • Казино, брюнетка, блондинка, шампанско...накрая чорап. Живот, какво да се прави
  • ! и винаги си надигран
  • Да, монетата винаги има две страни.
  • Дени, Кети, Пепи, Мариана... благодаря на всички, че се от бихте! Райна, така е! Когато малкият човек се почувства голям, все ще се намери някой, който да го върне в предишното му агрегатно състояние. Че и по-зле! 😄
  • Страхотно!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...