Не е важно, че те няма 100 години,
виж, земята още се върти,
не е важно, че сме двечки половини,
виж, едно сме цяло, въздухът гори.

Не е важно, че сърцето глъхне,
че телефонът постоянно не звъни,
не е важно, че гората съхне,
пролетта ще се разлисти пак, нали?

Не е важно, че за мен не плачеш,
честно казано и аз така,
важното е да не се изплашиш,
ако отново хвана твоята ръка.

Не е важно как и колко ще се любим,
не е важно даже и къде,
важно е, че пак ще се изгубим
и ще се лъжем пак, че сме добре.

Не е важно кой и колко ще обичаш,
ако знам, че тайничко се сещаш и за мен,
не е важно пред кого за мене ще отричаш,
само не откъсвай се от мен съвсем.

Важно е дали сега ще се зачудиш
защо ли пиша всичко, ако важно то за мен не е,
важно е дали ще се учудиш,
важно е ще питаш ли дали сега ми е добре!...