15.02.2018 г., 19:53  

Валентинка за Марианка

1.6K 5 2

На тоя ден какво ли става ?

Цял свят в любов се обяснява.

Даряват гербери  и карамфили,

дори и влюбените крокодили.

И в ден прекрасен като този,

естествено -  червени рози.

 

А аз реших – това е тъй банално,

ще честитя разбира се орално.

Не се подхилвайте многозначително,

не ще е нещо осъдително.

За моята любима половинка,

ще сътворя словесна валентинка.

 

Защо обичам Марианка?

 

Защото ми e суперски добричка.

Защото е загрижена за всичко:

 

за мен, Пламенка и за гащите на Гошо,

за туй, че ще се случи нещо лошо,

за здравето на баба Минка,

за хремата на нейна стринка,

за правила, закони,  счетоводство,

за чистота и рентабилно производство.

 

Умница е затуй обичам - тоже,

защото, като Фидел Кастро може,

реч да държи безбройни часове,

за  политическите бесове.

 

Обичам я защото е  душичка,

и много, ама много е добричка.

Готова да се жертва  в болка чужда,

дори в момента и да няма нужда.

 

И сладка е като мануков мед,

или като сметанов сладолед.

Годините се трупат, трупат, трупат,

а аз все тъй желая да я схрупам.

 

Обичам я по хиляди причини,

да ги опиша нужни са години.

Това е мойта валентинка,

дано остави в паметта и

драскотинка.

 

Автор: ПИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Сменете името и поднесете на жена си тая валентинка. Няма да сбъркате.

Коментари

Коментари

  • а аз все тъй желая да я схрупам ... Eх че сладурско поздравление! Аз пък вместо цветя, тази година получих африканска чашка за кафе, кой каквото обича, нали така, важното е да има нежност и любов
  • Чудничко!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...