26.05.2022 г., 16:12  

Патриот

389 1 2

                    

 

Патриот съм! Смел юнак!

Трикольорът ми е втора риза.

На широкия ми гръб отзад  

Левски съм си татуирал.

 

В крайграничните бразди

с Динко станахме тандем!

Туй мигранти, бежанци,

хващаме ги без проблем!

 

На „глава“ по пет стотачки.

Плащат само във евра̀!               

Вече„свинските опашки“

символ са на свобода!

 

Бизнесмени, магистрати,           

до един са ми авери!          

Политици? Депутати?

Кой не знае им аферите?

 

Щом натрупам  капитали,

първо ще се дипломирам. 

И грижливо попрепрани,

в избори ще инвестирам!

 

И за министерски пост ме бива.

Ясно знам си регламента,

че кебапчета, кюфтета, бира

са трамплин за Парламента!

 

Ех, България е майка клета!      

Сбирам всеки ден кураж

теб, Българийо на три морета

скоро да си върна аз!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много подобни "патриоти" се навъдиха с подобни мераци, Миночка. И на нас за шега, на тях - истина, амбициозно се катерят по управленската стълбица. Длъжни сме да се противопоставяме, кой с каквото и както може.... Благодаря ти, че винаги се спираш при мен. И че постави стиха в "любими".
  • Много патриотично, силно и малко миражно, за трите морета, дано успеем тази да запазим, че както е тръгнало, току са ни затрили заедно с нея! Хареса ми, Дани, много ми хареса!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...