Вали. В душата ми е болка и мрак.

Вали. Капките дъждовни са мойте сълзи.

Вали. Виждам те пред мене пак.

Вали. Отчаянието черно в сърцето пълзи.

А навън все така вали.

Защо предаде обичта ми?

Защо заби ми нож в гърба?

Защо на нея ти я даде?

Защо на мен се подигра?

Навън все още вали.

Дали ще спрат с дъжда и мойте сълзи?

Дали ще спре с дъжда да ме боли?

Дали ще спре с дъжда сърцето да тупти?

Не зная, защото продължава да вали.