Вали
Небето пророни уплашени птици.
Приседна на ниското в струйки мъгла.
Продъни гласа си. Очите си слиса.
Запъна се малко. И заваля.
И избледняха площади, пресечки.
Прибраха си края под равния шум
на хладните пръски, размазано течни,
в бъбриво разтегнат, дъждовен локум.
Ума си ли също удавихте, хора!
Навлекли стени и изули врати,
нахлупили покриви с облак отгоре,
завити в пашкули и с мрака на "ти",
прибрахте на топло и съвест, и дързост!
И никой не смее да "пее в дъжда",
да шляпа из локвите, да привързва
смеха си към стълбове в рижа ръжда.
Небето сърдито светкавично цели
амбиции, жици, дървета, коли,
въпроси, тревоги... И цяла неделя
вали ли, вали... Вали ли?
Вали.
4.10.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
