МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
958 3881
4.10.2019 г., 23:55 ч.

Вали 

  Поезия
368 2 6

Небето пророни уплашени птици.

Приседна на ниското в струйки мъгла.

Продъни гласа си. Очите си слиса.

Запъна се малко. И заваля.

 

И избледняха площади, пресечки.

Прибраха си края под равния шум

на хладните пръски, размазано течни,

в бъбриво разтегнат, дъждовен локум.

 

Ума си ли също удавихте, хора!

Навлекли стени и изули врати,

нахлупили покриви с облак отгоре,

завити в пашкули и с мрака на "ти",

 

прибрахте на топло и съвест, и дързост!

И никой не смее да "пее в дъжда",

да шляпа из локвите, да привързва

смеха си към стълбове в рижа ръжда.

 

Небето сърдито светкавично цели

амбиции, жици, дървета, коли,

въпроси, тревоги... И цяла неделя

вали ли, вали... Вали ли?         

 

Вали.

 

 

4.10.2019

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??