Oct 4, 2019, 11:55 PM

Вали 

  Poetry
526 2 6
Небето пророни уплашени птици.
Приседна на ниското в струйки мъгла.
Продъни гласа си. Очите си слиса.
Запъна се малко. И заваля.
И избледняха площади, пресечки.
Прибраха си края под равния шум
на хладните пръски, размазано течни,
в бъбриво разтегнат, дъждовен локум.
Ума си ли също удавихте, хора!
Навлекли стени и изули врати,
нахлупили покриви с облак отгоре,
завити в пашкули и с мрака на "ти", ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??