Вали
Небето пророни уплашени птици.
Приседна на ниското в струйки мъгла.
Продъни гласа си. Очите си слиса.
Запъна се малко. И заваля.
И избледняха площади, пресечки.
Прибраха си края под равния шум
на хладните пръски, размазано течни,
в бъбриво разтегнат, дъждовен локум.
Ума си ли също удавихте, хора!
Навлекли стени и изули врати,
нахлупили покриви с облак отгоре,
завити в пашкули и с мрака на "ти",
прибрахте на топло и съвест, и дързост!
И никой не смее да "пее в дъжда",
да шляпа из локвите, да привързва
смеха си към стълбове в рижа ръжда.
Небето сърдито светкавично цели
амбиции, жици, дървета, коли,
въпроси, тревоги... И цяла неделя
вали ли, вали... Вали ли?
Вали.
4.10.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Меги. Всъщност с това започна стихотворението. Вчера преди да завали, видях през прозореца как се спускат ято птици. Много точно си усетила.
-
Добре разработена идея.
"Небето пророни уплашени птици" ми хареса много. -
Благодаря, Цвете. Не знам дали забеляза, че съм започнала да римувам с цигански акцент. В първата строфа имам римна двойка – птици-слиса. Сигурно е от изобилието на "сигански лета" в сайта. Шегувам се. Няма да ти викам "Свете", обещавам тържествено. Усмивка.
-
Прекрасно е!
-
Благодаря, Мария.
-
Какъв прекрасен втори куплет с тази метафора на дъжда ' бъбриво разтегнат дъждовен локум"!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
