29.02.2024 г., 6:39

Вали дъждът от рая на душата

675 6 11

Вали дъждът от влюбена представа

и моят взор от слепота извежда.

Валежът благ художник е - надежда

от тленността, която ме избавя.

 

Вали дъждът и топъл не забравя

с вълшебната вода да те извайва,

и образът ти приказен омайва,

че всяка капка нежност в теб добавя.

 

Вали дъждът, рисува вдъхновено

лицето ти, очите ти, косите

и устните, и тялото... Мечтите

по теб са фини, мила, несъмнено.

 

Вали дъждът от рая на душата,

в сърцето ми разцъфва красотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...