Вали дъждът от рая на душата
Вали дъждът от влюбена представа
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя
с вълшебната вода да те извайва,
и образът ти приказен омайва,
че всяка капка нежност в теб добавя.
Вали дъждът, рисува вдъхновено
лицето ти, очите ти, косите
и устните, и тялото... Мечтите
по теб са фини, мила, несъмнено.
Вали дъждът от рая на душата,
в сърцето ми разцъфва красотата.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
