6.12.2007 г., 10:19

Валкирия

753 0 13

Не ме гледай така!

Ако искам ще ти изневеря!

На сърце и разум не робувам.

Мога с греха да попалувам.

Дисекция на миналото правя

и любов комай не се явява.

От мъжете май не съм патила.

Всичко сама съм си сторила.

Любовта, заради самата нея съм обичала.

И сълзи "вятърни" съм проливала.

Мечти, такива "болнични" съм имала

и лудости кат' дарове раздавала.

Ех, какво да правя с моя милост,

щом така живяла съм без милост?!

Всички вие ми кажете,

що да правя със мъжете?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...