Вълна
Вълна щом си от морето,
напред от вятър устремена,
брегът ли е на пътуването краят?
Скали ли устрема ще развенчаят?
Вълна – от земята наранена,
приключение в миг отнето.
Или бясно ще залееш бреговете,
забравили какво е съзидание?
Устрем – придошъл без свян,
по земята твърда разпилян,
оставил на пясъка послание –
Водата е живот. Това помнете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
