Вълна щом си от морето,
напред от вятър устремена,
брегът ли е на пътуването краят?
Скали ли устрема ще развенчаят?
Вълна – от земята наранена,
приключение в миг отнето.
Или бясно ще залееш бреговете,
забравили какво е съзидание?
Устрем – придошъл без свян,
по земята твърда разпилян,
оставил на пясъка послание –
Водата е живот. Това помнете.
© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
