19.03.2008 г., 7:49

Валя...

Поезия

1.1K 0 12

***
Вали от мен... почти крещи.
Не спря за миг... дали бе ти?
Къде не бях? Къде проби...
oнази длан със остри дни?

И пак кървя. И пак не спи...
безумен грях. Без бряг кръжи.
В очите спря. Не помниш ли?
Когато бдях, където си?

Сега ела! Ще дойдеш ли?
И щом се спра, ще цъфнат дни...
Без острота и без съдби,
написани в безбожности.

Не вярвам в тях. А в две реки!
В очи без страх да ги боли!
И щом валя, и щом си ти...
ще си простя, че сме сами!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

само не разбрах коя е "Валя..."...

2008-03-19T14:04:44+02:00
without_a_definition (Мария Василева)

Там си, където не си, защото просто си ти...
Или сте двама...?

2008-03-19T13:54:50+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Прелест!!!
Много красиво!!!
Браво!!!

2008-03-19T13:32:23+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Невероятно!
Завладя ме!
Отново и отново те прочетох!

2008-03-19T13:24:47+02:00
alisa_wonderland (Елица Мавродинова)

Да СТЕ сами... Важното е да не СИ сама.
Множественото число спасява, да знаеш. Тогава самотата е плюс.

2008-03-19T11:30:32+02:00