Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
Mar 19, 2008, 7:49 AM

Валя...

  Poetry
1.1K 0 12
***
Вали от мен... почти крещи.
Не спря за миг... дали бе ти?
Къде не бях? Къде проби...
oнази длан със остри дни?

И пак кървя. И пак не спи...
безумен грях. Без бряг кръжи.
В очите спря. Не помниш ли?
Когато бдях, където си?

Сега ела! Ще дойдеш ли?
И щом се спра, ще цъфнат дни...
Без острота и без съдби,
написани в безбожности.

Не вярвам в тях. А в две реки!
В очи без страх да ги боли!
И щом валя, и щом си ти...
ще си простя, че сме сами!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0