23.11.2015 г., 23:18  

Вариации на тема Живот

881 0 11

Кой създаде толкова крехък света?
Без надежда - да се разпада
на ударни дози недостиг на кръв,
на огнища от гняв и омраза,
на стъклена вата в безцветни очи,
на воденичен във шията камък...
Или просто забравихме наш'те греди,
но пък тръгнахме чужди да вадим.

 

Кой създаде толкова силен света,
та никой от никой да няма нужда?
Живеем почти като в кърпен чорап,
всяко парче - територия чужда;
мъже без жени и жени без мъже,
не разбирам как, са си достатъчни...
Или просто сменихме живия плет
със сухи безплодни трънаци.

 

Кой създаде толкова весел света?
Да прилича на грейнала плитка,
в която със смях закачлива мома
е вплела на момъка китката;
на звън многострунен от детска ръка,
рисуваща слънце и мама...
Или просто привличаме радостта,
избирайки да строим храма ù.

 

Кой създаде толкова нежен света?
Като паяжина от ситни капчици,
като трепета на свенлива вълна,
флиртуваща с ненаситния пясък;
като розово пламъче на мечта,
разтопило невзрачни реалности...
Или просто изчиствайки си духа,
с бистър поглед се новораждаме.

 

Кой създаде толкова тесен света,
та когато се срещнат двамина,
да не могат да се разминат?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани, поласкана съм! Благодаря ти!
  • Шарен свят, пълен и с болка и с радост...
    Финалът на стихотворението ти е страхотен!
  • Мълчаливо или сладкодумно, присъствието ти е само по себе си красноречиво! Адри!
    Ева!
  • Днес не ми се коментираш нещо... Има творби ,пред които избирам да мълча
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...