Кой създаде толкова крехък света?
Без надежда - да се разпада
на ударни дози недостиг на кръв,
на огнища от гняв и омраза,
на стъклена вата в безцветни очи,
на воденичен във шията камък...
Или просто забравихме наш'те греди,
но пък тръгнахме чужди да вадим.
Кой създаде толкова силен света,
та никой от никой да няма нужда?
Живеем почти като в кърпен чорап,
всяко парче - територия чужда;
мъже без жени и жени без мъже,
не разбирам как, са си достатъчни...
Или просто сменихме живия плет
със сухи безплодни трънаци.
Кой създаде толкова весел света?
Да прилича на грейнала плитка,
в която със смях закачлива мома
е вплела на момъка китката;
на звън многострунен от детска ръка,
рисуваща слънце и мама...
Или просто привличаме радостта,
избирайки да строим храма ù.
Кой създаде толкова нежен света?
Като паяжина от ситни капчици,
като трепета на свенлива вълна,
флиртуваща с ненаситния пясък;
като розово пламъче на мечта,
разтопило невзрачни реалности...
Или просто изчиствайки си духа,
с бистър поглед се новораждаме.
Кой създаде толкова тесен света,
та когато се срещнат двамина,
да не могат да се разминат?!
© Таня Донова All rights reserved.