Nov 23, 2015, 11:18 PM  

Вариации на тема Живот

  Poetry
885 0 11

Кой създаде толкова крехък света?
Без надежда - да се разпада
на ударни дози недостиг на кръв,
на огнища от гняв и омраза,
на стъклена вата в безцветни очи,
на воденичен във шията камък...
Или просто забравихме наш'те греди,
но пък тръгнахме чужди да вадим.

 

Кой създаде толкова силен света,
та никой от никой да няма нужда?
Живеем почти като в кърпен чорап,
всяко парче - територия чужда;
мъже без жени и жени без мъже,
не разбирам как, са си достатъчни...
Или просто сменихме живия плет
със сухи безплодни трънаци.

 

Кой създаде толкова весел света?
Да прилича на грейнала плитка,
в която със смях закачлива мома
е вплела на момъка китката;
на звън многострунен от детска ръка,
рисуваща слънце и мама...
Или просто привличаме радостта,
избирайки да строим храма ù.

 

Кой създаде толкова нежен света?
Като паяжина от ситни капчици,
като трепета на свенлива вълна,
флиртуваща с ненаситния пясък;
като розово пламъче на мечта,
разтопило невзрачни реалности...
Или просто изчиствайки си духа,
с бистър поглед се новораждаме.

 

Кой създаде толкова тесен света,
та когато се срещнат двамина,
да не могат да се разминат?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ани, поласкана съм! Благодаря ти!
  • Шарен свят, пълен и с болка и с радост...
    Финалът на стихотворението ти е страхотен!
  • Мълчаливо или сладкодумно, присъствието ти е само по себе си красноречиво! Адри!
    Ева!
  • Днес не ми се коментираш нещо... Има творби ,пред които избирам да мълча
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...