Разговор с княз Гремин

ХОРЪТ: Вън секундантът с револвери чака, белеят дръжките им – тънка кост. 
Смъртта език изплезва нейде в мрака и дýши вече стъпките ви с нос.
ЕВГЕНИЙ: Eдиният от нас тиранин груб е . А другият – безволев интригант.
ХОРЪТ: В страха си нещичко да не загуби – човек и в злото кипри се с талант.
КНЯЗЪТ: За протокола трябва да добaвя: "Във вас тя влюбена е до уши"
И бракът ми *отвън уж крепост здрава, а нещичко отвътре я руши.
ЕВГЕНИЙ:
Простете волността ми, но в живота, оставя всеки мъничка следа:
за вас тя ми разказваше с охота – за грижата в семейната бразда.
ХОРЪТ:
В пространства, от пустинен хълм по-пусти, човекът знае истина една:
раздялата е път, а не изкуство, и търси отразена светлина.
КНЯЗЪТ: Бих я заключил и зад двеста брави, но ще проблясква мисълта –куршум:
тя името ви няма да забрави. Насън го шепне, пее го наум.
ЕВГЕНИЙ: Дори и слепият ще ви подскаже, попаднал най-случайно в светъл храм: 
в сърцето ми не се целете, княже, че образът ѝ свиден скрил съм там.
ХОРЪТ: По-остър от върха на знатна шпага разгулен дъжд в градините поляга.
И секундантът със усмивка блага, изсъсква че: "Дуелът се отлага".
ЕВГЕНИЙ: Съдбата разпределя благодарно, на две страни, защо ли да скърбим: 
за теб – оглозганата нейна вярност, за мен утехата – да съм любим.