В цветен ден, в май роден
идваш ти пак при мен.
Дай ръка, о, тъга,
в такт един, в крак сега!
Няма тук где да спрем,
марш напред, най-добре!
Ето виж, пейка с храст!...
Що мълчиш вече час?
Помня аз чуден миг,
чуден глас, чуден лик!
Ой, сега, с теб тъга,
под ръка - до кога?
© Георги Георгиев Всички права запазени