19.05.2019 г., 16:07 ч.

Vaya Con Dios* 

  Поезия » Друга
286 1 1

 

 

Vaya Con Dios*

 

Замръкнал бях в една Пустиня,

където някога живях

и търсех път, къде да мина,

и Бог с молитва призовах...

 

Над мене като храмов купол

висеше черното небе,

дори съзвездията вкупом

учудваха се: „Накъдѐ!...”

 

Това пред мене там, оазис

ли бе в пустинният пейзаж,

илѝ пък може би катарзис

бе от поредният мираж?...

 

А зная: Бог ми е ядосан,

че богохулствах и грешах

и в много шатри омагьосан

от огнени жени преспах..

 

Но Той до днес бе толерантен

прострял с божествен благослов

десницата си с жест галантен

над мен и „грешната” любов...

 

... И вярвам, че ще ме упъти

сега в пустинята, в нощта:

 – как и в миражите по пътя

с жени красиви да преспя...

 

17.06.2016.                                                              

* Vaya Con Dios ( исп.) Върви с Бога

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??