Вдишай и издишай ме Любов!
Вдишай и издишай ме Любев!
Като въздух искам да се слея с теб -
това щастие безкрайно...!
Крилата на душата ми са мокри
от сълзите на Самотата,
от миговете в което те нямаше!
Както Вятър в планинска Ливада
молех Пълнолунието Ти да ме приласкае
в прегръдките си нежни!
Реката хладна само
миеше краката ми изморени
от скитане за да те намеря...
Ръцете и лицето ми
изранени от горските къпини които ме ревнуват от теб
кървят за да зная, че съм жив.
Намерих те! И сега пея,
заедно с лютнията древна:
звънтят от вятъра струните и - смърчове планински!
Звезда се откъсна
и падна в ръцете ми -
дар небесен за Теб, моя Любов!
Сега ли да ти я даря?
Или да изчакам момента
на въздишката ти след целувката ми страстна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
