Вдишай и издишай ме Любов!

Jul 9, 2018, 8:19 PM

Poetry » Love

363 1 2

Вдишай и издишай ме Любев!
Като въздух искам да се слея с теб -
това щастие безкрайно...!

Крилата на душата ми са мокри
от сълзите на Самотата,
от миговете в което те нямаше!

Както Вятър в планинска Ливада
молех Пълнолунието Ти да ме приласкае
в прегръдките си нежни!

Реката хладна само
миеше краката ми изморени
от скитане за да те намеря...

Ръцете и лицето ми
изранени от горските къпини които ме ревнуват от теб
кървят за да зная, че съм жив.

Намерих те! И сега пея,
заедно с лютнията древна:
звънтят от вятъра струните и - смърчове планински!

Звезда се откъсна
и падна в ръцете ми -
дар небесен за Теб, моя Любов!

Сега ли да ти я даря?
Или да изчакам момента
на въздишката ти след целувката ми страстна?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Plevel (Силвия Илиева)

2018-07-10T08:48:37+03:00

Завладяваща е тази нежна лирика, Ангел! Браво! Възхищения!
LiaNik (И.К.)

2018-07-10T06:44:27+03:00

Хареса ми омаята на тази любов! А и сравненията с природните красоти нашепва за романтика.Чудесно и сгряващо! Благодаря!