31.10.2015 г., 1:02  

Вдишан миг

872 0 15

Божи дар -  откраднати минути.

Обагрени със искреност слова.
За извора бленуваща кошута
отпиваща жадувана вода.

Вдишан миг - изпълнен със омая.
В заедност преплетени ръце.
Трепет нов, от спомени изваян,
докоснат като полъх от перце. 

Страстен вик - изригнал вулканично.
Стаята... в искряща светлина.
Силен трус, първично, сеизмично,
слети две тела в душа една.

Сластен блус - хармония безбрежна.
Сбъдната копнежност след екстаз.
Полет в сън, изпълнен със надежда.
Мечтание, блаженство... тишина.


Един от любимите ми безглаголни стихове.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Белла!
    Усмивка и за двама ви!
  • Абе, ей!
    Лъхаше ви на Лесбос, та за това я оставих една.А второто тяло е на някой елен, не се ли подразбира.
  • Таня, приеми и моите искрени поздрави за тази чувственост!
  • Прекрасен е! Хармония и романтика... И аз имам един безглаголен стих.
    Поздрави за насладата!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...