Вдишан миг
871
0
15
Божи дар - откраднати минути.
Обагрени със искреност слова.
За извора бленуваща кошута
отпиваща жадувана вода.
Вдишан миг - изпълнен със омая.
В заедност преплетени ръце.
Трепет нов, от спомени изваян,
докоснат като полъх от перце.
Страстен вик - изригнал вулканично.
Стаята... в искряща светлина.
Силен трус, първично, сеизмично,
слети две тела в душа една.
Сластен блус - хармония безбрежна.
Сбъдната копнежност след екстаз.
Полет в сън, изпълнен със надежда.
Мечтание, блаженство... тишина.
Един от любимите ми безглаголни стихове.
© Таня Мезева All rights reserved.
