Бяхме Аз и Ти приятели добри,

но изведнъж нещо се промени.

Щом тя се появи,      

за мен забрави ти.

Тогава осъзнах, че от дълго

влюбена във тебе бях.

Ден след ден се отдалечаваше,  

с лъжите си тя те омайваше.      

Никого не слушаше,   

в любов ù се вричаше.  

Да те забравя не можах,

в спомените дълго аз сама живях.  

Мина време... Срещнах него,     

радостта усетих пак,

какво е обич сетне проумях.

Грешката своя късно осъзна,

да простя не чакай ти сега.

Колко болка ти ми причини!?!    

Изгуби ме завинаги.   

Много с тебе пропилях,   

много болка изживях...    

да си го причиня пак       

просто няма как.