Вече не
Вече не те обичам,
макар сърцето още да кърви,
вече свикнах да живея
със спомена, с твоя призрак.
Вече не виня себе си,
чу ли, аз си простих
А дали ще можеш и ти?
Вече не се стряскам, щом чуя
шум зад гърба си...
Дори и да си ти, вече няма значение.
Ти вече нямаш значение.
Виж ме - усмихвам се.
Аз те победих!
Можеш да останеш,
колкото искаш,
тук в душата, празна и студена,
ала само за теб.
Остани, аз вече се научих
да живея със теб.
Вече не можеш
да ми причиниш болка.
Край на твоята власт!
Ако искаш плачи, гневи,
все ми е едно.
Но знай, че вече нямаш мен!!
макар сърцето още да кърви,
вече свикнах да живея
със спомена, с твоя призрак.
Вече не виня себе си,
чу ли, аз си простих
А дали ще можеш и ти?
Вече не се стряскам, щом чуя
шум зад гърба си...
Дори и да си ти, вече няма значение.
Ти вече нямаш значение.
Виж ме - усмихвам се.
Аз те победих!
Можеш да останеш,
колкото искаш,
тук в душата, празна и студена,
ала само за теб.
Остани, аз вече се научих
да живея със теб.
Вече не можеш
да ми причиниш болка.
Край на твоята власт!
Ако искаш плачи, гневи,
все ми е едно.
Но знай, че вече нямаш мен!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
