14.04.2007 г., 0:09

Вече не

898 0 4

Как да кажа, че вече не те обичам?...
Как да излъжа себе си,
както лъжа всички други?...

Вече изгубих надежда да съм с теб!...
Вече не плача за теб, не и със сълзи!...
Вече не те сънувам, не и всяка нощ!...
Вече не!...

Виждам любовта в очите на друг
и той върви до мен сега...
Знам, че няма да ме нарани,
защото той обича ме така,
както ти не можеш да обичаш никоя...

Как да ти простя за болката,
която ти ми причини?...
Как да те изтръгна от душата си?...
Вече забравих мечтите си с теб!...
Вече не искам да те срещам!...
Вече не мисля за теб всяка секунда!...
Вече не!...
Друг прегръща ме сега
и гали моите ръце!...
Знам, че той е истински,
защото все още вярва в живота,
вярва в нас и в нашето бъдеще...

                                                                                                        14.Април.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, щом е така няма за каво да се притесняваш и продължавай да пишеш все такива истински и красиви стихове!!!
  • благодаря за пожеланията
  • Поздрави,мила!
    Искрен стих!
    Радвам се,че си намерила истинската любов!
    Пази я!
    Ти заслужаваш!
  • браво.явно е писано от сьрце.много е добро

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....