Деница (Деница Ангелова)
99 219
8.06.2018 г., 2:10 ч.

Вече не 

  Поезия » Философска
887 5 9

Аз твърде дълго пътя си чертах
с графита на подострения молив,
но вятърът превръщаше го в прах,
а дъжд изтри следите му до корен.

Озъртах се на всеки кръстопът,
разминала се с' знака на Съдбата,
a тръгнеше ли с утрото сънят,
събуждах се на място непознато.

Белязано е моето сърце
от всеки трън, в нозете ми прекършен.
Животът знае как да убоде,
а после знае как да те превърже.

Аз ни една посока не прозрях,
загледана в далечни хоризонти.
Вървях и падах. Ставах и грешах.
Безкрайно много пъти… Чак не помня

как своя път почти преполових
във щастие редуващо се с болка.
И вече не чертая нито щрих.
Бог знае на кого, кога и колко.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очарователно! Колко трудно се описва такъв път, а ти си успяла, Деница...
  • Вървях и падах, ставах и грешах- прекрасно прозрение което всеки стойностен човек е разбрал. Поздрави Дени, ти винаги изпълваш душата ми с надежда.
  • Благодаря ви, приятели! Слънчев ден и още по-слънчеви усмивки от мен!
  • Чудесно е...
  • Много истинско и искрено!
    Поздравления за прекрасния стих!
  • "Животът знае как да убоде,
    а после знае как да те превърже."!!!!
    Изстрадано, с тежките изводи на препатил човек и с почерка на. безспорен талант! Аплодирам те!
  • Много ми хареса, Деница! Искрено! Поздравления!
  • Хубаво...
  • Мъдър стих!! Браво!!
    Просто бъди себе си, Дени!! Много си права – Бог знае....
Предложения
: ??:??