Вече не
Аз твърде дълго пътя си чертах
с графита на подострения молив,
но вятърът превръщаше го в прах,
а дъжд изтри следите му до корен.
Озъртах се на всеки кръстопът,
разминала се с' знака на Съдбата,
a тръгнеше ли с утрото сънят,
събуждах се на място непознато.
Белязано е моето сърце
от всеки трън, в нозете ми прекършен.
Животът знае как да убоде,
а после знае как да те превърже.
Аз ни една посока не прозрях,
загледана в далечни хоризонти.
Вървях и падах. Ставах и грешах.
Безкрайно много пъти… Чак не помня
как своя път почти преполових
във щастие редуващо се с болка.
И вече не чертая нито щрих.
Бог знае на кого, кога и колко.
© Деница Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Очарователно! Колко трудно се описва такъв път, а ти си успяла, Деница...
-
Вървях и падах, ставах и грешах- прекрасно прозрение което всеки стойностен човек е разбрал. Поздрави Дени, ти винаги изпълваш душата ми с надежда.
-
Благодаря ви, приятели! Слънчев ден и още по-слънчеви усмивки от мен!
-
Чудесно е...
-
Много истинско и искрено!
Поздравления за прекрасния стих! -
"Животът знае как да убоде,
а после знае как да те превърже."!!!!
Изстрадано, с тежките изводи на препатил човек и с почерка на. безспорен талант! Аплодирам те! -
Много ми хареса, Деница! Искрено! Поздравления!
-
Хубаво...
-
Мъдър стих!! Браво!!
Просто бъди себе си, Дени!! Много си права – Бог знае....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
