Вече не
Аз твърде дълго пътя си чертах
с графита на подострения молив,
но вятърът превръщаше го в прах,
а дъжд изтри следите му до корен.
Озъртах се на всеки кръстопът,
разминала се с' знака на Съдбата,
a тръгнеше ли с утрото сънят,
събуждах се на място непознато.
Белязано е моето сърце
от всеки трън, в нозете ми прекършен.
Животът знае как да убоде,
а после знае как да те превърже.
Аз ни една посока не прозрях,
загледана в далечни хоризонти.
Вървях и падах. Ставах и грешах.
Безкрайно много пъти… Чак не помня
как своя път почти преполових
във щастие редуващо се с болка.
И вече не чертая нито щрих.
Бог знае на кого, кога и колко.
© Деница Ангелова All rights reserved.
