Вече не си тук!
Когато утрото ме събужда
и ме дарява с най-хубавите си отблясъци,
празнотата си е същата...
Вече не си тук!
В света на сънищата ми дишам,
но знам, че не съм жива.
Вече нищо не е същото,
щом те няма,
щом вече не си тук!
Не съм сигурна какво ни се случи...
Мисля за това всеки ден,
а ме е страх да го приема.
Запазих най-доброто
и погребах останалото.
Заличих грешките ти, забравих обещанията...
Но ти...
Вече не си тук!
Къде е рамото,
върху което си почивах,
топлината,
до която тялото ми обичаше да се притиска?
Къде отиде гласът,
който отговаряше на въпросите ми?
Другата половина от мен, която ми придаваше смисъл?
Няма те...
Вече не си тук!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ния Всички права запазени
