29.02.2008 г., 13:00

Вече съм силна

741 0 0

Този път аз няма да остана,

този път няма да ти простя!

Тръгвам по пътя, но дори и сама,

ще се справя с живота и няма да склоня глава.

Живота ми без теб ще продължи,

за друг ще роня вече своите сълзи.

Макар че ще го гледам с насълзени очи,

уморена от твоите лъжи.

Да, обичам те, но няма да ти кажа.

Не си мисли, че ще се прекърша точно сега.

Ще те гледам с гордо вдигната глава,

но без вина ще те подмина като пътна гара!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Злати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...