29.02.2008 г., 13:00

Вече съм силна

742 0 0

Този път аз няма да остана,

този път няма да ти простя!

Тръгвам по пътя, но дори и сама,

ще се справя с живота и няма да склоня глава.

Живота ми без теб ще продължи,

за друг ще роня вече своите сълзи.

Макар че ще го гледам с насълзени очи,

уморена от твоите лъжи.

Да, обичам те, но няма да ти кажа.

Не си мисли, че ще се прекърша точно сега.

Ще те гледам с гордо вдигната глава,

но без вина ще те подмина като пътна гара!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Злати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...