Вече знам
Сигурно в миг на черно бездихание
съм пожелала ти да ме намериш.
И после предпазливо съм забравила,
че само крачка ме дели от тебе.
Та за това ме спънаха очите ти.
А щом и мислите ми с лекота изрече,
си спомних... Вече съм се давила
във черното на мъжките ти зеници.
И съм те дишала, когато си покривал
с лицето си лицето ми... в безкрая.
И съм те водила, когато си прониквал
в утробите на моите желания.
И съм те чакала, когато си се губил
във дебрите на своите съмнения.
И съм прегръщала умората ти вечер,
а сутрин съм се будила в ръцете ти...
И съм зачевала мечтите ти, когато
безпътен, безнадежден си се лутал.
През всичките си минали животи -
все тебе да обичам - си ме учил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Марчева Всички права запазени
