rad (Радостина Марчева)
42 201
5.07.2007 г., 9:34 ч.

Вече знам 

  Поезия
741 0 14
 

Сигурно в миг на черно бездихание

съм пожелала ти да ме намериш.

И после предпазливо съм забравила,

че само крачка ме дели от тебе.


Та за това ме спънаха  очите ти.

А щом и мислите ми с лекота изрече,

си спомних... Вече съм се давила

във черното на мъжките ти зеници.


И съм те дишала, когато си покривал

с лицето си лицето ми... в безкрая.

И съм те водила, когато си прониквал

в утробите на моите желания.


И съм те чакала, когато си се губил

във дебрите на своите съмнения.

И съм прегръщала умората ти вечер,

а сутрин съм се будила в ръцете ти...


И съм зачевала мечтите ти, когато

безпътен, безнадежден си се лутал.

През всичките си минали животи -

все тебе да обичам - си ме учил.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??