ВЕЧЕН  ХРАМ

Душата ми е пустош безкрайна.

Разпръснати горещи камъни...

Зловещо впили се във почвата.

Счупени храстчета изсъхнали.

Строшени на прах клони вековни,

няма вода, извор, ни блато,

изоставено от всички, пресъхнало.

На ивици разпукната кора,

в която не минава жива жица,

нито живот, нито капчица вода.

Утъпкана душа, свличаща се в бездна,

безкрайна, без дъно мрачен тунел...

Смъртта и животът са в дуел.

Ангелът все още път не е поел.

Мисията -

душата в пустош там да тъне,

изпълнена до последна точка, знам,

ако не може да се прероди отново,

нека покой намери в този вечен храм.

Мотела, вторник, 10.04.2006