May 6, 2011, 1:12 AM

Вечен храм

  Poetry » Other
580 0 0

ВЕЧЕН  ХРАМ

 

Душата ми е пустош безкрайна.

Разпръснати горещи камъни...

Зловещо впили се във почвата.

Счупени храстчета изсъхнали.

Строшени на прах клони вековни,

няма вода, извор, ни блато,

изоставено от всички, пресъхнало.

На ивици разпукната кора,

в която не минава жива жица,

нито живот, нито капчица вода.

Утъпкана душа, свличаща се в бездна,

безкрайна, без дъно мрачен тунел...

Смъртта и животът са в дуел.

Ангелът все още път не е поел.

Мисията -

душата в пустош там да тъне,

изпълнена до последна точка, знам,

ако не може да се прероди отново,

нека покой намери в този вечен храм.

 

Мотела, вторник, 10.04.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луиза Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...