28.07.2007 г., 11:09

ВЕЧЕН КОПНЕЖ

594 0 0
Може би човек  дошъл на този свят,
с копнеж, най-нежния, засмян!

И нека пази майчица света,
тачи, милее с душа и цветя!

Като светла сянка ти бъди,
само радост, песни донеси!

Нежна гръд закривай със криле,
трудност няма да ти се опре!

Сто причини виждай в лошите дни,
не ги повтаряй докато си жив!

С усмивка срещай утро, вечер, нощ,
те благодарят ти с поезия от  БОГ!

Може би накрая човек  ще разбере,
че живота е неизпълним копнеж!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...